отдавна не бях се зареждала така мощно, както след вчерашния концерт на center и 1000mods. почти както се чувствах преди 2-3 години, с многото познати лица, ухил до ушите и непрекъснати наздравици. разбира се, нещата са различни, групите които гледаме са други, някои хора са си същите, други не съвсем, някои въобще ги няма.. отношенията са променени, с някои си по-близък от всякога, с други не можеш две думи да си кажеш... и това е част от нещата. но независимо от новата обстановка и атмосфера, онази тръпка вътре в теб е още жива. тръпката от това, което предстои, дори да няма реално за какво толкова да се вълнуваш; самият факт, че си част от цялото, от всички, независимо от общото ви минало и бъдеще, единственото, което има значение, е музиката. и в моменти като този забравяш за всичко друго, поклащаш се в ритъм, усмихваш се на съседа си по бира и всичко, което чувстваш е
любов.
2 коментара:
Ами да, ами да, точно така! :)
Покрай Center и толкова много общи приятели в ласт.фм не вярвам да не се познаваме. :)
ами най-малкото може и да си знаем муцуните.. но всичко е поправимо :) съвсем скоро пак на концерт!
Публикуване на коментар