малките хитри игри на съдбата или

каквото там го наричате.
няма абсолютно нищо случайно, независимо за какво се сетите. всичко се е оплело така добре в едно цяло, не можеш да разбереш къде започва и къде свършва и въобще дали има край. по-вероятно да не. но определено е в едно. и докато се чудиш колко е малък света и защо се случва това или онова или защо си се срещнал с еди-кой си "случайно" на улицата, отговора е много прост - защото. защото има причина. защото иска да ти каже нещо. или да покаже нещо. лошото е че често не знаеш обаче как да разчетеш тези малки подсказки. и отново увисва въпроса защо. ами защо. защото така сме устроени. нали обичаме главоблъсканици. но и света е устроен така че да не ни дава отговорите. и така и трябва.


*вие навлизате в града на братската любов*

"Ако беше по-млад, Траут щеше да се изсмее на табелата за братството - бодната върху ръба на кратер от бомба, както всеки можеше веднага да разбере. Но в главата му отдавна вече не се въртяха мисли за това, какъв би могъл и би трябвало да бъде животът на планетата, а пък какъв е в действителност. Земята можеше за бъде само такава, смяташе той, каквато си е.
Всичко беше необходимо. Видя някаква бяла старица, която ровеше в боклучийската кофа. Така и трябваше. Видя бебешка играчка за вана, малко гумено пате, което лежеше на една страна върху решетката на уличния канал. То просто трябваше да лежи там. И така нататък."

закуска за шампиони - кърт вонегът