независимо какво правя или ще правя, този ден винаги е белязан с особена меланхолична нотка. кафе/шоколад/женски електронни вокали. навън все така сиво, безмилостен вятър и сковани лица гледащи навътре, към себе си, със своите съдби и дълбоко пазени тайни. качват се на автобус със сиви седалки и се изгубват в облаци забрава, за да стигнат до никъде и да слязат в нищото. иронично, колко от нас непрекъснато говорят за топлината, усмивките, очите изпълнени с надежда, блуждаещи някъде далеч, отвъд баналното. а реалността отвръща с шамар (да обърнем и другата страна). има особена не-закономерност/не-справедливост в този свят. тъжно е как хората се предават. оставят се на това, което е. заключват дълбоко в сандъка с чувства всеки порив и копнеж. няма емоция - не боли. защитени в своя стерилен балон.
стюардеси в самолет.
моля затегнете предпазните колани.
аварийните изходи се намират
...кислородните
маски
...
спасителните
жилетки...
...
запазете спокойствие
Няма коментари:
Публикуване на коментар