Дори не знам как и откъде да започна. Прибрах се преди няколко часа в полусвяст, лепкава и пръскаща се от емоции и вълнение. Толкова много, адски много неща има за разказване. Впечатлителна ли съм или е просто защото приемам всяко нещо като наистина специално и и... както преди време се изрази един познат "попиваш с очи всичко като гъба" или нещо такова беше. Понякога една перфектна комбинация от музика, обстановка, аромат, компания, ако щете нещо уж случайно видято, чуто, ако щете небето или пък дори луната, която точно сега виждам през терасата - сияние, прокрадващо се през черните препускащи облаци, на фона на Antistar... отнасяш се някъде другаде... искам да кажа, перфектна комбинация не е задължително да бъде нещо предварително начертано в съзнанието ти, нещо като твоя си формула за това. То просто се случва в точното време, на точното място. И точно затова е специално. Защото е once in a lifetime.
А сега си представете, че сте на концерт на първата ви тийн музикална обсесия...нещо, което сте чакали години и години...толкова дълго, че в един момент почти сте изгубили надежда, че някога може да се случи точно на вас и то по такъв начин. Дори в последно време сте ги поизоставили, за да обърнете внимание на други също заслужаващи си вниманието групички и изпълнители. И един прекрасен ден БАМ. Ето ти възможност. И от вълнение обикновено не съзнаваш напълно какво всъщност означава това. Докато не се озовеш на няколко метра от сцената и убийственото чакане най-сетне свърши и пред теб от плът и кръв се появят...
Беше специален концерт. От най-специалните. Тази година в това отношение е направо безсрамно силна, ако въобще мога да се изразя така (??) Мястото си беше перфектно - открита площ с басейн, няколко заведения и павильони, неголяма сцена и всичко това оградено с гора. На пръв поглед необичайно, но в последствие сам се убеждаваш, че точно това е мястото. Не че в закрита зала или обичайните места за концерти ще се получи по-малко въздействащо, но така си имаше особена атмосфера. Полъх от Ориента. Повечето хора бяха насядали по земята на големите лилави възглавници и търпеливо (или не чак толкова) очакваха слънцето да залезе и стане време. Нямаше подгряващи и т.н., Massive просто излязоха без много увъртания и ни отнесоха. Нови парчета - страхотни. Чакането си струваше. И ще продължаваме да чакаме търпеливо този нов албум, няма как - ЗD и co. си изпипват работата докрай и поне със сигурност знаем, че резултата няма да ни разочарова. От доброто старо време чухме/видяхме Angel, Safe from harm, Teardrop, Karmacoma, Inertia Creeps (тук беше чудовищно), Risingson, Unfinished Sympathy... от последния албум нямаше. Две нови дами в състава - порцелановата Stephanie с невинно безплътно присъствие и интересен стайлинг и чернокожата дама, която остана анонимна за мен, със забележителни гласови данни. Разбира се, и Horace Andy беше :) Кристално ясен звук, хипнотични ефекти, изчистено и премерено. Акцента падаше върху каквото трябваше. Държат те настръхнал през цялото време. Всички бяха супер енергични, дори в статика. ЗD ме изненада приятно. Не знам колко точно парчета, колко време е продължило всичко...не изпадам в математически подробности...а и какво значение има. Тази музика е безвремие. Потапяш се и изгубваш реална представа за нещата.
Имаше няколко групи нашенци - както се оказа в последствие, сме пътували с две от тях на отиване към Истанбул, но кой би предположил...разпознахме им муцуните в Park Orman. И от Пловдив имаше поне две компании. Вероятно и други е имало, което само може да ме радва. Какво да се прави...щом планината не отива при българския фен, българския фен отива при планината. И по-добре. Така и Истанбул успях да видя най-сетне, даже и една разходка до Принцовите острови намазах.
А публиката... дълго след като беше очевадно, че повече на бис няма да излязат, продължаваше да аплодира и скандира. И на нас не ни се тръгваше. Не, не можете да си представите защо, освен ако не сте били и вие там. Ако не - 2ри август в Букурещ. Дори на мен ми минават 'нечисти' помисли да се занеса натам. Иначе препоръчвам да "опитате" Истанбул ако не сте все още, заслужава си от чая и наргилето до разходката с корабче по Босфора. Доста меко казано. Има опасност да искате да останете още малко и още малко... мдам, трябваше да се върнем в понеделник, а то какво стана. Искам пак.
1 коментар:
Имам чувството, че чета онези фенските писма в Ритъм едно време, сещаш ли се? Разни надъхани българчета обикаляха на концерти извън родината и преливаха от щастие (тогава още си беше лукс, не всеки можеше да си го позволи) и ми беше особено интересно четиво :) Радвам се, че ти е харесал Истанбул, предполагах, че атмосферата в някои кътчета ще те плени (въпреки че аз още не съм го изпитвала на собствен гръб, по-скоро съм чувала легенди покрай концерта на Туул там). Имах някаква резервираност към този град но ти почти ми отвя притесненията с този пост :)) А за Масив няма да коментирам, радвам се, че си го изживяла. Дано ти се случват все такива приятни "срещи" с любимите групи, няма по-хубав музикален експириънс. <3
Публикуване на коментар