et cetera, et cetera...facts for whatever...

И аз си направих блог. Дълго време се дърпах, не съм сигурна защо. Сигурно е било от мързел. Или неувереност... Не че ми липсва вдъхновение, но го пръскам за други неща. Това ще е място без особени претенции за оригиналност или дълбоки житейски мъдрости. Просто поток от мисли в чиста форма. Тези дни си говорих с Еми, която след доста време реши да възстанови своя блог...тя ме насърчи да започна тук. И вчера внезапно, в бурята, реших. Имаше и дъга, която сякаш избликна от полянката пред блока. Толкова близо. А някъде далеч хиляди хора тръпнеха в очакване да се докоснат до нея. Точно преди един месец и аз бях една от тях...точно преди месец...и все така продължавам да преживявам всеки концерт който следва и на който някой познат, било то реален или виртуален, ще присъства. Гледам сетлистите и се вълнувам май повече, отколкото е нормално. Но истината е, че няма как да е другояче. Няма как да се чувствам по друг начин, когато става дума за Тях.
Вчера пратих смс на Ири. Странно е как има хора, с които се познаваш цял живот, а се оказва, че са толкова далечни за теб. А с други те свързва музиката. Било е...по думите и мога да си представя как го е преживяла. Чувството не може да се опише. Твърде много, твърде ярко, за да бъде асимилирано. Една дългогодишна мечта, превърната в реалност...концерт, който се помни цял живот.

В края на седмицата съм на път да сбъдна още една. Ако съм на себе си като се върна, ще разказвам.