Мислите се проясняват, очите се отварят, душата диша... Удивително е как бавно, но сигурно се съвземаме, сякаш след дълго боледуване, и тялото, и ума малко по малко се възстановяват до степен, в която отново можем да се познаем и да бъдем пак пълноценни хора. Какво е да усетиш пълния си капацитет? Да усетиш Сила. Защита. Ясен и остър ум. Всичко е на мястото си. Животът е всъщност много, много приятен, далеч от всичко и всеки. Блажен отшелник в необятния свят на съзнанието. Това е възможно най-хубавото, което бих пожелала за себе си в момента.
. . . . .
"Ако човек разбере величието на своята душа, ще падне на колене и ще се поклони на себе си." ~ П. Дънов
Няма коментари:
Публикуване на коментар