тъжно е.
плаках днес. и запалих свещичка. ще гори още малко и после.. всичко ще е същото както преди.
странно е как се сещам да пиша тук само когато нещо не е наред. сякаш се е отворила отново онази бездънна яма. страх ме е.
не от убиеца на Яна, страх ме е от това колко лесно може да се обезсмисли живота. страх ме е от това колко посредствено и монотонно можем да изживеем дните си и никога да нямаме възможността да кажем открито всичко онова, което чувстваме.
това не е само за стотиците погубени млади животи досега,
то е за всички нас.
не забравяйте да дишате, да бъдете свободни, да бъдете себе си, да споделяте, плачете, усмихвате. кажете на всеки каквото има за казване.
защото утрешният ден винаги е под въпрос.