рокля в бяло

отново се събуждам с определена песен.
while my guitar gently weeps
отново ярките, ужасно силни сънища. и с всяко такова събуждане сякаш още нещо ми се изяснява, макар да не съм сигурна какво точно е то. но усещането за прозрение е истинско, както бих се заклела в съня си, че това което ми се случва, наистина се случва.
претръпвам. с всеки сблъсък, с всяко предизвикателство, което живота поднася. само че някак прозренията не ме правят по-зряла и мъдра... само по-безразлична.