driftwood

кое е по-лошо: да спестяваш от съня в работни дни или да проспиваш почивните?
появи се опасното чувство, че съм инертна. не се нося по течението, а съм задърпана от стихийни води. няма и следа от паника, само блажено спокойствие. което всъщност е обезпокоителното. последния месец беше сякаш всмукан и изплют от прахосмукачката на битовизма. дори с моя "разчупен" график явно рутината е неизбежна.
друго странно нещо: неволно от активен участник наскоро станах страничен наблюдател - зад въображаема (почти реална) стена или стени, прозрачен изолиран балон, виждайки, разбирайки, но без реална връзка с това което се случва около мен, неспособна да осъществя тази връзка, безмълвна, слаба, някак.. уморена.
всичко върви нормално, а аз все се опитвам да чета дребния, едва забележим шрифт, когато единственото важно е гръмкото удебелено заглавие на първа страница.
поне за повечето хора.

P.S. и най-важното за деня, в който иначе абсолютно нищо не се случи, е че оползотворих обедната си почивка по възможно най-добрия начин и че тези дни рей бредбъри отново ще бъде предпочитана компания.
е, с малки изключения (: