пак този филм ми е в главата. понякога ми се иска да имам правото да избирам какво да помня и какво не.
и все пак, ако имах пък друга възможност да върна времето назад и да променя нещо, едва ли бих.
опитвам се отново да бягам. но колко далеч можеш да избягаш от самия себе си?
обръщам гръб на спомена, а пред мен се оказва стена. буквално, метафорично, всякак.
всичко вече по темата ми се струва абсурдно странно.
it's not easy to be human се казваше в една песен. и още нещо трябва вече да се науча, както kid каза: музиката не я свързвам с никого вече, тя си е само моя.
моя си е.
1 коментар:
Да, да, да. Музиката си е само твоя.
И спомените са си само твои. С времето човек се научава да ги филтрира така, че само най, ама НАЙ хубавите да останат. А когато човек иска нещо, той има силата да го постигне, дори и само с желанието си
Публикуване на коментар