memories

така седейки, леко раздразнена, но бързо съвземайки се
именно защото съм със слушалките, не заради какво да е, а последната порция от прага
и как ме хвърли there there далеч в годината, когато толкова много я въртяха по музикалните тв
и може би за първи път тогава вече бях хлътнала до уши
(хаха имаше една социална група в last.fm - music is my boyfriend)
и как с един жалък, евтин cd плеър въртях до безумие amnesiac в стаята, награбила белите листа и молив, чудейки се какво ще излезе от тази смахната сплав - от това в главата ми и нечовешкия глас от слушалките
и първият път, когато гледах just, което всъщност беше ключовия момент
и след това отново случайно, когато гледах no suprises
всяка една от тях оставила такъв отпечатък в съзнанието ми
и която и до ден днешен е все така достатъчно силна, за да ме разтърси
установих, че не само аз се клатя полусъзнателно на стола
последният албум, с всички хора и събития около него
и куп други неща... много, много силни, цветни, шарени места, емоции, чувства
I have no idea what I am talking about
неизбежното за тях - или хлътваш напълно и ги приемаш супер лично, или въобще не можеш да ги приемеш
така нечовешко да ти бръкнат в душата и да я стискат години наред
мога само да съм щастлива, че съм се родила в точното време
за да станат част от живота ми.

(nice dream)
(nice dream)
if you think that you're strong enough
if you think you belong enough


P.S. :)
точно за рд, йей!