maybe...she will

(първо сори Ем, ще отнеме малко време да отгатна защо блога не иска да публикува нещата в такова оформление, в което го искам и тогава ще продължим играта на асоциации... все пак, в общи линии си го казахме при последното виждане... но нали трябваше да бъде визуализирано, дали с видео или снимки)

другото, днес е 2ри юни. всяка, ама всяка година, където и да ме заварят сирените се оглеждам да видя какво правят другите хора около мен. днес погледнах през прозореца. бяха спряли двама души до един от блоковете и две майки с децата си се изправиха от пейките на площадката отпред. нито една кола не спря, други забързани хора не обърнаха внимание или просто не ги интересуваше. ще кажете е, какво толкова. имам работа, бързам, това не е начин за отдаване на почит и т.н. ами да, такива сме. какво толкова като сме хвърлили една мъничка хартийка на земята вместо в кофата, какво като не сме минали на жълта светлина, какво като телевизора работи, без някой да гледа, какво като някой вика за помощ навън, а ние дори не си подаваме носа през прозореца? за да има генерална промяна, трябва да се започне от малките неща. на кой му пука всъщност?
и в тази връзка, докато слушах за първи път maybeshewill и по-точно not for want of trying и ми настръхнаха косите, потърсих къде аджеба съм го чувала това, и се сетих:





колко от вас могат да отворят прозорците и да изкрещят?