когато се върнат онези периоди, в които сънувам така, че като се събудя, да имам натрапчивото чувство, че просто съм се озовала в леглото си, след като съм преживяла всичко.
когато лятото е в разгара си и вече дори в поредния дъждовен юнски ден долавям аромата на море.
когато дълго предъвкваната драма вече започва да си губи вкуса и да се разпада. (изплюй)
когато вкъщи вълненията са свързани главно с пенсиониране / кандидатстване / дипломиране. и 70 годишни юбилеи.
разсеяна съм, пия кафета които ме правят нервна, но не и будна, смеем се с колегите точно тогава, когато трябва да пазим тишина и нося бяла престилка, която автоматично ме прави в очите на хората медицинско лице.
колкото повече ни свързва, толкова повече ни отдалечава един от друг. и не усещаме как ни стига да разменим някоя дума онлайн, вместо да се видим. и е плашещо как неусетно свикваш и колко комфортно се чувстваш в тази интернет среда. липсват ми времената, когато хората прекарвахме повече време един с друг. и така, ограничавам се до e-mail, що се отнася до комуникация в нета.
стягам раничката и отивам да питам морето за отговори с най-любимите + happy birthnight + july morning + :)
1 коментар:
Ти си мойта гордост. Не бива да се превръщаме в Interior Lulus. Смятах да направя същото, и да се огранича до уебсайта, по който работя. Но ще ми отнеме време до есента, ако не и до зимата. А ти щрак! Turn off the switch...
Ще последвам примера съвсем скоро. Морето ни зове...
Публикуване на коментар