синьо

.
щом онзи вътрешен глас замлъкна, значи това е то.
когато се освободиш от хипер-мега възвишените мечти и се приземиш на земята, нещата не изглеждат толкова малки, както когато си ги гледал отгоре. и когато започнеш да си припомняш какво е да е семпло, простичко и спреш да искаш това, онова и всичко. не искам нищо вече. и се усмихвам на чисто човешката си алчност.
смисъл? смисъла на нещата го придаваме само ние. следователно само ние си избираме какъв да е той.
моля, спрете да ме питате какво смятам да правя с бъдещето си, защото всичко е само настояще.
(поне една вечер погледайте залеза докато цветовете напълно се потопят в мрака. art is all around us) ♥