търпението.
искаме всичко на момента, веднага. и резултатът често е куп нерви и терзания.
животът на всеки има свой естествен ход, темпо, с което се развиват събитията. а ние в паниката си, че "няма време" и "живота е кратък" всеячески се опитваме да форсираме колелото, да превъртим кинолентата на бързи обороти. и какво постигаме? може би някои от нас нещо. но в крайна сметка, филма в нормален или забързан ход е един и същ. всяко нещо си има своето място във времето и свръх амбицията и упоритостта ни не променя този факт. затова преди всичко човек трябва да се научи да чака.
да чака активно, разбира се :)
открих за себе си чудесно продължение на филма, наречен "Висше образование" и започнах да проучвам. част втора би трябвало да включва приложна психология и изкуство, което идеално съчетава това, което е неразделна част от моя живот с това, което винаги е представлявало интерес за мен. или накратко казано - приложение на изкуството като терапия. някак се навързаха нещата: първо, преди около седмица ни гостува семейна приятелка, която разказа за дома за хора с увреждания, в който работи и периодично провеждащите се занимания по танц с хората там. после, ровейки се в търсене на работа, попаднах на това. което ме доведе до нбу. въпросът е: дали?
отговорът: защо не.
P.S. мисля че е време за лечебна пясъчна терапия по българското черноморие (намиг)
1 коментар:
Тъй де. Активно чакане - цяла зима го практикувах и аз по моя въпрос.
"Филмът - забързан или забавен е един и същ" - това много ми допада! Темпото е просто една прищявка на модерния човек, който е изгубил търпеливостта си, защото света го залива постоянно с информация. А посоката не е винаги тази, която си мислим, че трябва да поемем. Много се радвам и ще стискам палци :) И аз исках това преди няколко години! Цунк
Публикуване на коментар