слушайки така любимата барокова китара ми се иска да съм на онова тихо мечтано място покрито със зелена свежа трева в пролетен слънчев следобед съзерцавайки синьото осеяно с пухкави облачета небе докато същата тази музика звучи в главата ми и вдъхвам от аромата на първите цветя и разцъфнали дръвчета... (поема си дъх) ...или да живея в просторна зала вместо в тази стая и да пусна тялото мислите и емоциите да бъдат изцяло подвластни на музиката незнаейки това къде ще ме отведе
да дам свобода на стихията, да изразя в каквато и да е форма каквото и да е, изненадвайки себе си, докато краката откажат и вечер изтощена се свлека на пода и заспя.
колко му трябва на човек, за да се почувства щастлив.
Няма коментари:
Публикуване на коментар