по радиото в съблекалнята днес:
детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно
все се мъча света да обърна
яхнал пръчка при теб да се върна.
пак в юмруче ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия ...
и после в автобуса
едно момченце с невинни очи
от обложката на един албум
изпълнени с fear of a blank planet
отстъпиха пред друго малко момченце
реално
с розови бузки
и характер
светът замря
и се усмихна
свалих слушалките и изключих плеъра
шарено петлеенце
галено момчеенце
я запей, я запей
я запей ми пеесен
шарено петлеенце
галено момчеенце
я запей, я запей
я запей ми пеесен...
шарено петлеееенце
галено момчееенце
я запеей
я запеей
я запеей ми пееесееен
и така докато го научиш!
шарено петлеенце
галено момчеенце
я запей...
защо се смееш?
защо ми се усмихваш?
шаарено петлеенце
гааалено момчееенцее ...
...
баба му, развеселена го хвана за ръчичка и слязоха.
огледах се
и това, което видях
е такава рядкост в градския транспорт
сияещи лица.
Няма коментари:
Публикуване на коментар