the end has no end

и както и очаквах, така стана. ни повече, ни по-малко. паниката ме пусна в момента в който стъпих на de земя, странно е, сякаш си бях на мястото и изведнъж целия хаос, който ме тревожеше се оказа илюзия. или хаосът тук се превръща в ред там. не знам.
не знам и защо го правя. за да докажа нещо на себе си? е, още едно малко предизвикателство издържано. сега какво.
нямаше и разочарование, знаех много отдавна преди да се случи. даже се радвам. от какво точно и това не знам, няма да се откажа и дори да вървя в грешната посока, ще продължа докато няма накъде повече да се върви. а пътят в живота е мноооого дълъг. така че ще има още накъде. и няма да се обръщам назад.