...има дни като този, в който всичко върви нормално, гладко, спокойно, без тръшкане и вътрешни истерии, да оставя настрана за момент капризите си и да си спомня какво е да дишам. и да вървя бавно по тротоара докато вали, и да стъпвам в локвите без да ми пука с чадъра в ръка и да ми става смешно, когато някоя кола мине нарочно през голямата локва точно до мен. и всичко това не е като да се примиряваш, то е по-скоро защитната реакция - когато стигнеш твърде далеч и емоционалния товар стане непоносим.
...
Д :)
всичко е добре, когато свършва добре. набързо събрани (отиваме ли? отиваме.) - кой премръзнал, кой замръзнал, на кой му е топло както винаги, аз с масивната тениска,
ром, бири, фанти, нова прическа, Фотоапаратът. и както винаги, чакането си струваше. ама винаги. на някои им е за първи път и са в шок. на които не им е за първи също.
пианото и вокалът
hurt
nin
и се надъхваме вече къде ще гледаме трент тази година, защото това е едно от нещата които трябва да направим в този живот. т.е. те ни надъхаха.
mindown
до пловдив не мога да отида, но в сф няма да пропусна да ги гледам пак.
1 коментар:
Хубаво е, че ни има, точно такива, каквито сме си, с всичките ни сърцеръздерателни истерии, мечти и проблеми, хубаво е! Защото заради всичко, което сме ние, я има музиката, която да ни носи на върха на вълните, да ни вдига нагоре когато изглежда, сякаш потъваме, да ни носи когато се спрем и замрем. И да, толкова съм щастлива, че мога да споделя всичко това с теб и с още малцина еднакво-и-инако-мислещи хора.
Публикуване на коментар