някои неща сякаш никога не се променят. което може и да е хубаво. други неща се опитваш да промениш, но без особен резултат. някои промени настъпват точно когато най-малко очакваш. има някои неща, които пък поемат в грешната посока, но за добро предполагам. а дали...

въпросите пак започнаха да валят тези дни като из ведро, направо съм мокра до кости от изливащия се поток от мисли, който безуспешно се опитвам да пресуша с напечатани страници. липсата на компютър беше осезаема, но и приятна в известен смисъл. в стаята беше оглушително тихо. не е чак толкова лошо всъщност да се откъснеш от виртуалния свят за известно време. дори в един момент забравих за минусите от липсата. и все пак, честита нова черна бръмчаща кутия. до събота ще има какво да правя тук и ще спра да мисля. а след това няма опасност, ще съм в света на моцарт и зелената кутия с костюми.

...feel the sunshine on your face
it's in a computer now
gone to the future, way out in space

and you've been so busy lately
that you haven't found the time
to open up your mind
and watch the world spinning gently out of time...