...

...безкрайно поле...
есенен вятър...
...разпилени коси
разпилени мисли...

трябва само да затвориш очи
и вече нищо няма значение

безвремие.


там, някъде...сред лъчите на залязващото слънце
...си спасен


...


...ароматът е все така сладък и болезнено познат, извика спомена за нещо неизбежно. и аз знам. и чакам. бавно...бавно...вдишвам спомени
и чувам и виждам всичко толкова ясно, сякаш е било вчера.

не поглеждай назад.
никога.

никога не казвай "никога"
и никога не съжалявай

и сякаш всяко парченце си идва на мястото, за да се погледнеш отстрани и да видиш цялостната картина. всяко нещо се случва, защото го искаш. защото точно тогава, когато трябва, точно както трябва, се случва това, което трябва. и изведнъж разбираш...

...защо